Автор : Боно Шкодров
ХАЗАРИЯ- 2
670-978 г.
В процеса на нашето изследване “Писмените
знаци на старите Българи, връзката им с древните цивилизации и реформата им в
средата на на ІХ в.”, се наложи да изясним в исторически план носителите и
ползвателите на писмените знаци т.е. историята на редица народи.
http://balgarite.interbgc.com/
Анализът на резултатите показа системно
прилагани умишлени изменения на стари текстове “ИЗВОРИ” и грубо скроени
фалшификации.
ЕДИН ОТ ТЕЗИ
ПРОБЛЕМИ Е СЪВРЕМЕННОТО ТРЕТИРАНЕ НА ИСТОРИОГРАФИЯТА НА ХАЗАРИЯ.
Като особено
груб и драстичен пример на фалшификация можем да посочим фрагмент от
проеврейското “научно” съчинение на
Артур Кестнер
/изд. “Евроазия Санкт-
Петербург”
ISBN : 5-8071-0076-X
С наименование : “ Тринадцатое колено.Крушение империя
хазар../.
Привеждайки като
доказателствен материал внушителен брой древни арабски, византийски, както и
съвременни автори, главната цел на Артур Кестнер е да внуши достоверност на една ЕВРЕЙСКА ФАЛШИФИКАЦИЯ, КОЯТО Е СЪЧИНЕНА ПРЕЗ 19 ВЕК
И СЕ СЪХРАНЯВА КАТО ОСОБЕНО ВАЖНА РЕЛИКВА ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
ПРЕДСТАВЯМЕ
ФРАГМЕНТ ОТ ТАЗИ ФАЛШИФИКАЦИЯ МУЛТИПЛИЦИРАНО АПЛИКИРАН В “съчинението” НА
КЕСТНЕР:
«...Обмолвившись о религиозных реформах Обадии, Иосиф приводит
список его наследников: "После него воцарился его сын Езекия, после него его
сын Манассия; после него воцарился Ханукка, брат Обадьи, его сын Исаак, его сын Завулон, его сын Манассия, его сын Нисси, его сын Менахем, его сын Вениамин, его сын Аарон и я, Иосиф, сын
упомянутого Аарона...»
ПО ДОЛУ ЩЕ ДОКАЖЕМ, ЧЕ ЦИТИРАНИТЕ КАТО ВЛАДЕТЕЛИ НА ХАЗАРИЯ : ОБАДИИ,
ЕЗЕКИЯ, ХАНУК, ЗАВУЛОН, НИССИ, МЕНАХЕМ, ВЕНИАМИН, И АРОН ВЪОБЩЕ НЕ СА
СЪЩЕСТВУВАЛИ?
СВЪРЗАНО С ТАЗИ ГРУБА ЕВРЕЙСКА
ФАЛШИФИКАЦИЯ ПРЕДСТАВЯМЕ СЛЕДНИТЕ ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ:
След смъртта на Кан Кубрат,
в “Старата Велика България” настъпили сериозни промени, политически събития и
драматични стълкновения. Върховната държавна власт по наследствено право
принадлежи на първородния син на Кубрат, Бат-Боян. Третият, най-малкият,
Аспарух /Атиле/, организира и провежда срещу брат си политическа кампания и
мащабни военни сражения.
В това съдбовно и кризисно за Българската Държава време, Кан Бат-Боян взема
решение за обособяването на самостоятелна и отделна ДЪРЖАВНА ИДЕНТИЧНОСТ – ХАЗАРИЯ.
Първият владетел на тази
новообразувана Държава – Хазария е,
КАГАН КАБАН ОТ РОД УРУС
668-683
НЕГОВАТА СЪПРУГА, АРБАК Е
ДЪЩЕРЯ НА КАН БАТ-БОЯН
Между двамата владетели е сключен писмен договор,
уреждащ територии на владения, охрана на границите и на търговските кервани, военна
подкрепа срещу противници на едната или другата страна, както и споразумение по
отношение държавния титул с който двете страни се представят. След церемониала
за официалното подписване на този договор, на който поставили личните си
печати, Каган Кабан казал на Кан Бат-Боян следните слова :
“...ИМАМЕ ЕДИН
БОГ – ТАНГРА, ОТ ЕДИН РОД СМЕ...И ИМАМЕ ЕДИН ЕЗИК...ЗАТОВА ТЕ ЗАЧИТАМ КАТО СВОЙ
РОДЕН БРАТ...” /3.том І.
Стр.21./.
Договорът е
сключен с текст написан с знаците на древните предци Сарматите=Българите :
Самра-Кушан-Кунигами.
http://balgarite.interbgc.com/
/част ІІІ. Глава І./
Приемаме като особенно важна тази декларация на Каган Кабан като основател
на независима държавност
ХАЗАРИЯ.
Според сведението на Кан Барадж, Кан
Бат-Боян е умрял в 690 година на възраст 65 години и живял с 5 години повече от
своя баща Кубрат./3.т. І. с.22/.
Според сведението на неговия
държавният секретар Гази Баба, Бат-Боян е роден в 617 година и умрял в 683
година/3.т.ІІІ. с.101/.
В сведението на Кан Барадж
се допълва и следното : “Хакан Кабан толкова обичал Бат Боян, че...когато от
Бащу /Киев/ дошла вестта за кончината на Бат-Боян, Кабан рухнал и скоро умрял
от разстройство...”.
КАГАН АЙБАТ
СИН НА КАЛГА.
683-700
След смъртта на двамата
владетели /683 г./ държавното управление поемат Бат-Тимер, син на Бат-Боян и
Айбат, син на Калга, който е убит в сражението на войските на Бат-Боян с “хазарите”.
Сведенията в източника БЛ-ДТ
/3.т.І. стр.22-23/ изясняват следните подробности от личен характер за двамата
нови владетели на държавната власт : “...неговата жена
/на Айбат, б.а./ била една бухарска еврейка...истинско
страшилище...затова той решил да се ожени за дъщерята на бека на кашеците... Бекът на кашеците,
който бил запознат с българските обичаи, предложил на хаканът да се поборят за
неговата дъщеря. Злобният и страхлив Айбат се изплашил и помолил Бат-Тимер да
се бори вместо него. Бат-Тимер победил в единоборство юначния бег, но неговата
дъщеря заявила : “ Ще се омъжа за истинския победител”. Тогава Айбат заповядал
да я доведат при него насила. Когато слугите на хакана дошли за нея, тя се
самоубила. Айбат казал на Бат-Тимер : “ завоюваната от теб невеста се
самоуби...ако ти си човек на честта, ще ми доведеш грузинската принцеса”.
Бат-Тимер, за когото честта била по-скъпа от живота, по неволя се отправил в
Грузия...разбил войските им и пленил принцесата. На обратния път, обаче,
нейният брат Джухман нападнал от засада и успял да вземе сестра си. Бат-Тимер
настигнал и заловил бегълците, но Джухман убил със сабята си своята сестра, за
да я избави от позорен плен. Бат-Тимер завел пленения Джухман при Айбат и му
казал : “ Аз направих всичко, за да изпълня обещанието си към теб, но нейният
брат я уби”. Айбат изпаднал в ярост...и заповядал на слугите си да убият
Бат-Тимер. Последвало сражение между българите и хазарите при което Айбат също
бил убит.
КАГАН КУК-КУЯН
СИН НА КАБАН И АРБАК
700-745
Това станало в 700-та
година. От текста на това сведение може да се направи заключение, че сражението
е станало незабавно след смъртта на Бат-Тимер и имало локален характер, като в
него са участвали само онази част от българските войски извършили операцията в Грузия.
Те са освободили от затвора синът на Кабан и Абрак, дъщеря на Бат-Боян,
Кук-Куян, който бил издигнат за владетел на Хазария. Той разпоредил да бъде
убит Айбат. Наследник на кан Бат-Тимер е неговия син Сулаби. Между двамата
владетели се установяват добри отношения и връзки. В 719 година двете
съюзнически армии воюват срещу нашествието на арабите. В тяхна подкрепа са и
войските на кан Айар, син на Аспарух и брат на Тервел. За смъртта на Кан Сулаби
липсват сведения, освен това, че е станало в 727 година. Има сведения, че е бил
миролюбив и отдавал внимание на търговската дейност. Той възобновил оживлението
по старите сухопътни и водни търговски магистрали към Авария, Артан
/Прибалтика/, Рум /Византия/, Джалда /Северното причерноморие/, Себер /Сибир/ и
Кашек /средна Азия, Индия и Китай/. Единственото военно нападение, отбелязано
за него е в Грузия, където той отново успял да плени избягалия при
междуособиците в 700 г. Джухман. Но неговият остарял баща, когато се явил в
българския лагер и го замолил да вземе него за пленник и да освободи синът му,
той се трогнал, освободил Джухман и се побратимил с него. Войната срещу
нашествието на Арабите, която започнала след смъртта на кан Тервел, била тежка
и продължителна /719-727 г./. Съюзническите армии на каган Кук-Куян - Хазария,
кан Сулаби – Бат-Боянова България и кан Айар – Аспарухова България,
респектирали противника с военни успехи.
В съвременната българска историография кан
Айар липсва?
В гръцките и латински извори недостатъчно е
изяснен наследникът на Тервел. Редица изследователи на Именника на българските
канове, като например Г. Моравчек, В. Бешевлиев и Дж. Бъри отбелязват, че той е
повреден там, където се съдържат тези сведения. В реда, в който се посочват
обичайните данни за наследник, се чете само краят на годината на възкачването
“твирем”./4/.
В Българските летописи “ДТ” това е отразено по
следния начин :
·
“...Тервел умрял в 719 г. След него
царувал неговият брат Айар, когото още Аспарух е поставил за съуправител на
Тервел за предотвратяване на караници по повод престолонаследието. Тервел го
изпратил с неговите войски на помощ на хазарския каган Кук Куян, сражаващ се
срещу Арабите. Дъщерята на Айар, Чак-Чак, била омъжена за кара-българския
балтавар Сулаби, също отличил се във войната с Арабите. ” /3. т.ІІІ.с.102-103/.
При тази военна кампания кан Айар умира от паралич. Това е отразено в
следния текст:
·
“...Айар направил за свой съуправител сина
на Тервел, Кермес, назован в чест на алп Кермес – посланник на Тангра. След
една от битките с Арабите, Айар се разболял от паралич и вместо него властвал
верният му Кермес. Той толкова обичал Айар, че влезъл при него в шатрата в
момента на смъртта му. Когато излязъл от шатрата със съобщение за смъртта на
Айар, бюрганите заявили, че в него се е вселила Улят и той не може да управлява
страната. Тогава дали царуването на неговия син Сувар. Било това в годината на
заяка – 827 г.”. /3. т.ІІІ. с.103/.
Тези сведения дават ясни указания, че кан Айар е заболял и умрял от остра
епидемично заразна болест. По тази причина неговият наследник кан
Кермес=Кормесий , е поставен под карантина и държавната отговорност е поел
синът му Сувар=Севар.
След смъртта на кан Айар, той е погребан до близък регион по необичаен
начин. Изгорено е тялото му, доспехи, оръжия, конете които е яздил, включително
и личните вещи и бойните регалии до
които се е докосвал. Убити са и изгорени и лицата от личната му охрана и
прислуга, а също и доверените военноначалници, които след възникване на
заболяването са имали личен достъп до него. Те са изгорени и погребани заедно
със своите коне и воински принадлежности, за да не се разпространи заразата по
епидемичен начин всред българската войска.
Според Чл.36 от древният
български закон Торе само телата на великите войни на врага трябва да се
изгарят : “...не бива да се заравят в земята...душите им остават на нашата земя
и те ще ни отмъстят...”.
В погребалния комплекс на кан
Айар, в този случай виждаме съществено различие от традиционния погребален
ритуал на Сарматите=Българите. Традициите са били построяването на землен насип
с формата на пресечен конус и околовръстен изкоп с вертикално забучени дървени
трупи. В горната площадка на пресечения конус се прави изкоп с дълбочина около
7 до10 метра. Там се полага саркофагът на кана с негови лични оръжия и вещи и
се зариват и изравняват с горната площадка. Целият пресечен конус до
околовръстния изкоп с дървените трупи се полива с горима течност, която при погребалния церемониал се запалва. После,
върху пресечения конус се прави допълнителен насип.
Погребалният комплекс на кан Айар
е различен и свидетелства за медицинските познания на Българите в тази епоха –
да се предотврати разнасянето на епидемичната зараза.
Според нас въпросът за регалиите
“ОРЕЛ” и “ЛЪВ” са достатъчно изяснени от
онази част на изследователите, които ги причисляват като собственост или
наследство от кан Аспарух. Предадени на синовете Тервел и Айар, те изминават
пътя до трагедията в главният щаб на сина на Аспарух, Айар, в региона на
сегашното селище Вознесенка.
По горе отбелязахме годината на
смъртта на внука на Бат-Боян, кан Сулаби. Освен в пряка родствена линия, а и по
линията на династически брак, неговата съпруга е дъщерята на Айар, Чак-Чак.
Синът на Сулаби и Чак-Чак е наименован на името на вуйчо си Айар.
Би могло да се предположи, че кан
Сулаби също е умрял в резултат на горецитираната ОСТРО ЗАРАЗНА епидемия. Това
би могло да се изясни чрез нов преглед и
анализ на проби : С-14 на
археологическото находище и генетичен анализ на костни останки.
….Трансгресията на
Християнската, Мюсюлманската и Юдейската религии почти безостатъчно унищожават
религията на Старите Българи, Украинци и Руси и почти напълно заличават тяхната
родова и историческа памет. В началната фаза на противодействие и поредицата
войни срещу арабите /т.е. мюсюлманската трансгресия/Те са били единодействени.
Хазарският Каган Кук Куян в началото на това и религиозно противоборство/719
г./ е имал подкрепата на Кан Сулаби /внук на Бат Баян/, както и на Айар /син на
Аспарух/. В 737 г.Кук Куян губи войната …”защото се възгордял”/том.І стр.24/.
Сключвайки примирие с арабите Каган Кук Куян разрешил на част от своите
поданници да приемат мюсюлманска вяра...
КАГАН БАРДЖИЛ
СИН НА
ЕВРЕЙКАТА ОТ БУХАРА
745-759
... обаче ги
накарал да се откажат от мюсюлманската вяра и да приемат юдеизма. Тези от тях ,
които оказали съпротива, били принудени да бягат в Буляр./том. І. стр.25/.
Действията и
политиката на Каган Барджил са били насилнически и груби. Тези действия са
предизвикали масово преселение от региона на неговата държава Хазария в региона на
“Старата Велика /Кара/ България”, която по това време е под управлението на Кан Айар, правнук на Бат-Боян, син на Кан
Сулаби и на Чак-Чак, внучка на Кан Аспарух. Част от тези преселници са намерили
подкрепа и подслон в “Дунавска България” на
Кан Аспарух, която по това време е под управлението на Кан Азан /Асен/ Тукта, бащата на Кан КРУМ.
Свързано с това
насилствено предизвикано разселение, по долу представяме посоките на разселение, като задължително трябва да
отбележим, че изписаните на тази фалшифицирана руско-еврейска академична карта, в тази епоха на това място не са съществували така
наречените : “вятичи”, “поляне”, “радовичи” и др.
Държавната
религия в териториитие на гореспоменатите
български владетели е била вярата в бог Тангра.
Друга част от
хазарите, приели мюсюлманска вяра, са потърсили приют и убежище южно от Кавказ,
където са вярвали в провъзгласилия се за бог Мохамед.
В обкръжението
на Каган Барджил и неговата майка, ЕВРЕЙКАТА – СТРАШИЛИЩЕ, останали само безпомощните, затворниците и ЕВРЕЙСКИТЕ
ТЪРГОВЦИ.
КАГАН БУЛАН
СИН НА БАРДЖИЛ И ВНУК НА ЕВРЕЙКА ОТ
БУХАРА
/759-805 г./
Процесът на
религиозни противоречия в Хазария се задълбочава. Хазарите се разделят на бели /юдеизъм/ и
черни /тангризъм/.
В 805 г. заради
отказ да приемат юдейство, зверски са умъртвени Азан Кула /внук на Кук Куян/
заедно с бащата и жената на обезумелия каган. / том. І. стр.27/.
Според древния
български Закон – Конституция “ТОРЕ”:
Чл. 41. “...на убиец на своите родители или близки родственици...не се
разрешава откуп...него го убиват вързан...със стрели...”.
Съдбата на Булан, обаче е друга. По време на
поход : “...Когато Булан стигнал до високия бряг на река Куба, подкупеният от
синът му Бен-Амин слуга го бутнал от коня и той загинал...”/том І. Стр.28/.
КАГАН БЕН-АМИН
СИН НА БУЛАН И ПРАВНУК НА ЕВРЕЙКАТА ОТ
БУХАРА
805
Разпоредил да бъдат
отсечени свещените дървета свързани със
старата вяра в бог Тангра и увеличил терора за приемане на юдейската религия.
Това породило в Хазария въстания и междуособни войни и нови преселения. Между
него и брат му Карак назрял заговор. «... Изоставен от всички и обкръжен само
от врагове Бен-Амин бил тихо удавен...а неговите еврейски свещенници жив го
закопали в гроба» /том І. стр.29/.
КАГАН КАРАК
СИН НА БУЛАН И ПРАВНУК НА ЕВРЕЙКАТА ОТ
БУХАРА
805-821
“...Без да губи време, новият хазарски каган
Карак, се обърнал към Кан Каранджар с
молба за помощ против Моджар...Каранджар се съгласил... подчинил Моджарите и
изградил военноукрепена крепост Кан, ...но каганът/КАРАК/ не помогнъл в тази
военна операция от юг...кан Каранджар го пронизала вражеска стрела и завършил
земният си път.”/том. І. стр.29/.
След биологическата катастрофа И вследствие ЕПИДЕМИЧНА
ЗАРАЗА В ОБЕДИНЕНИТЕ СРЕЩУ АРАБИТЕ ВОЙСКИ И АРМИИИ НА КАГАН КУК-КУЙАН /ХАЗАРИЯ/,
КАН ТЕРВЕЛ ,БРАТ МУ АЙАР, СИНЪТ НА КАН ТЕРВЕЛ, КОРИМДЖЕСТ /ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ/ И
НА КАН СУЛАБИ, ВНУК НА БАТ БОЯН, КАКТО И НА КАН ТАТ-УТЯГ, няма сведения за пряка военна намеса на РОДСТВЕНИТЕ ДЪРЖАВИ
във вътрешните работи на ХАЗАРИЯ.
ЕВРЕЙКАТА – СТРАШИЛИЩЕТО ОТ БУХАРА
И НЕЙНИТЕ ПОТОМЦИ
УСТАНОВЯВАТ
ДРУГ МОРАЛ И РЕД
В ОСТАНКИТЕ НА ВЕЛИКАТА ДЪРЖАВНОСТ
ИДЕЛ=САРМАТИ=БЪЛГАРИ.
Приемникът на Кан Кан
Каранджар, потомък на Бат-Боян от род Дуло, е Кан Урус Айдар /805-855г./. Когато
вестта за съдбата на баща му дошла в
Бащу /Киев/, той бил на 15 години и искал
незабавно да отмъсти на неприятелите.
БУДИМ, синът на
канът на Дунавска България го спрял с думите : “...ЦАР, НЕ ВЯРВАЙТЕ НА КАГАН
КАРАК...!”
В тази начална
фаза на недоверие между двете родствени държави Кан Урус Айдар изпратил неголям
военен отряд и установил ЧЕ:
ПОДЛАТА
ПОЛИТИКА НА ЕВРЕЙСКО-ЮДЕЙСКИЯ НАСЛЕДСТВЕН КОРЕН, ПОНИКНАЛ НА ДРЕВНИТЕ
САРМАТСКИ=БЪЛГАРСКИ= УКРАИНСКИ=РУСКИ ТЕРИТОРИИ!
“
...Разбитите Бурджани, Саклани и
Джурашци бягали към Моджарите...дошла
вест/820 г./, че КАГАН КАРАК СЕ ГОТВИ ЗА ВОЙНА С КАН УРУС АЙДАР.
Сраженията между двете
войски НА КАГАН КАРАК И КАН УРУС АЙДАР, с обща численост около 100 хиляди души,
ОБЛЕЧЕНИ В ЖЕЛЕЗНИ БРОНИ, станали в околностите на Харков. /том.І.стр.32/.
:”...Когато военноначалникът Буртас съобщил за гибелта на цялата войска, Карак
разпоредил да го убият. Тогава той изкрещял : Ти не можеш да ме убиеш за това
поражение! Ние обърнахме кара-българите в бегство и нас ни съкрушиха не хората /пехотинците – б.а./, а внезапно
дошлите на помощ българи на врани коне, които летяха над знамената...”.
Хазарите загубили войната и Карак избягал в
Самандар където бил убит заедно с приближените му и неговите синове юдей.
При тази
екзекуция е приложен чл. 2 от древният
сарматски=български закон “ТОРЕ” : “Мъжете и жените, произнесли ругатни към
Торе/Бог Тангра/...се привързват за сармани и се разкъсват на части, а частите
им се развесват на брези.”
Спасил се само военноначалникът Буртас/тангрист/
и малолетният син на Карак, Манас, за който военноначалникът заявил, че е негов
син.
КАГАН УРУС
СИН НА АЗАН КУЛА. ЖЕНЕН ЗА ДЪЩЕРЯТА НА КАН
ТАТ-УТЯГ И КАН-БИКА
821-840
След военната катастрофа
болярите и военноначалниците на Хазария казали на народа :“...Това е наказание
на Тангра за измяна на неговата вяра!”. Те издигнали за каган синът на Азан
–Кула, тангристът Урус. Той дал привилеги на хазарите мюсюлмани и християни с
което привлекъл много хоросанци и византийци и спечелил симпатиите на
управниците на тези държави. Хоросанците въоръжили новата войска на Урус, а
Византия му дала пари.
В 840 г. хазарските юдеи с
помощта на военоначалника Буртас успяли да направят преврат, каган Урус бил
убит, а на негово място въздигнали Манас.
КАГАН МАНАС
СИН НА КАРАК
840-858
Каган Манас искал незабавно
да сключи договор с кан Урус-Айдар, но зловредният Буртас нарочно разгромил
търговски керван, който пътувал от гр. Болгар за Бащу/Киев/. Кан Урус-Айдар
лично оглавил наказателна операция, но като стигнал между двете селища, където
бил разбит кервана старейшините на селищата го замолили да не пролива напразно кръв, а да определи откуп за това
злодеяние...не след дълго те му донесли този откуп – главата на Буртас. Каган
Манас се освободил от зловредния си военноначалник и между двете държави
възцарил мир./том І. стр.34/.
ИМА СВЕДЕНИЕ, ЧЕ ПО ВРЕМЕТО НА КАГАН МАНАС В ХАЗАРИЯ Е
ПРОДЪЛЖИЛО ПОЛЗВАНЕТО НА СТАРАТА ПИСМЕНА СИСТЕМА НА БЪЛГАРИТЕ – КУНИГАМИ.
След смъртта на Урус Айдар/805-855/,
неговите синове, мюсюлманина Джилки и тангриста Лачин /Рюрик/ изпадат в остри
противоречия , които стигат до военни конфликти и разделение на държавата.
Лачин /Рюрик/ се ползва с подкрепата на Хазария, където по времето на Каган
Манас /840-858 г./ и Каган Исхак /858-885 г./ главен политически фактор е Бег
Иляс.
Опитите на Бег Иляс да
подбуди Каган Манас за вмешателство в Кара България завършват с неуспех.
С ПОМОЩТА НА ЮДЕИТЕ,
В 858 ГОДИНА, КАГАН МАНАС Е УБИТ.
КАГАН ИСХАК
СИН НА МАНАС
858-885
БЕГ ИЛЯС, ПОСТАВЯ
ЗА КАГАН ПОСЛУШНИЯ СИН НА МАНАС.
Манас бил хром/сакат/.
Не са известни причините за това!
Известно е, че Бег
Буртас спасява един от синовете на каган Карак-Манас. Недостатъчно са
сведенията дали той е подложен на някава начална фаза на изтезанията по чл. 2
от Закона “ТОРЕ”, вследствие на което е осакатен.
Неговият син
Каган Иссак, обаче, взема активно участие в междуособиците на
КАРА=ВЕЛИКА
БЪЛГАРИЯ.
ПОДКРЕПЯ ГО
БРАТЪТ НА КАНЪТ –ЛАЧИН =РЮРИК.
Подкрепя го също и Асколд, водачът на
скандинавците в Бащу /Киев/ и Новгород. В 858 г. те завладяват Бащу/Киев/,
столицата на мюсюлманина Кан Джилки, който се оттегля с войските си в укрепения
град Караджар. В Бащу /Киев/ остават наместник управители Тар Кан Ас-Джир и
скандинавеца Асколд. Градът е разделен на три квартала : християнски,
мюсюлмански, и еврейски. В 860 г., по нареждане на Иляс, Ас-Джир и Асколд с
флот от 200 кораба нападат Константинопол. Мотивите за тази война са неясни но
има основания да се предположи, че е свързана с тенденциите за покръстването на
Дунавска България в Християнство. По време тя съвпада и с посещението на
братята Константин и Методий в Хазария, където те били приети много добре от
Каган-бек Иляс. Хазарските българи приели братята като духовни спасители./том.
ІІІ.стр.99/. В 863 г. в Бащу/Киев/ избухва въстание, което би могло да се определи,
че е на религиозна основа поради извършените погроми в християнския и
мюсюлмански квартали. Кан Джилки със своите войски възстановил владението си на
Бащу/Киев/. В 864 г. Иляс и Лачин/Рюрик/ със 75 хилядна армия атакували
войските на Кан Джилки. В 870 и 882 г.Бащу /Киев/ отново е подложен на атаки от
двамата враждуващи братя мюсюлманина Джилки и ревностния привърженик на старата
българска вяра Лачин /Рюрик/. В 894 г., синът на Лачин, Угор Лачин/Игор Рюрюков/, заедно с Арбат /син на Кан Алмиш/
и Аудан, потомък на Кубар, всичките те от рода Дуло, ревностни защитници на
старата българска вяра – тангризма, атакуват християнина Цар Симеон/893-927/, в
първата му година от неговото царуване. В състава на войските им са предимно
българи и маджари. Би могло да се предположи, че те, в по-ранна фаза от времето
са били и в единоверски съюз и с Княз Владимир/889-893 г./, който е направил
опит за отмяна на християнството и възстановяване на старата вяра в Дунавска
България. Почти незабавно, след покръстването на Българите в Дунавска България
от Кан Борис- Михаил в Християнска вяра/863г./, в неговите държавни граници
възниква като обществена и верска съпротива, особен хибрид –Худярството
/Богомилството/, което търси опора и подкрепа преди всичко в другите две
български разделени от верски противоречия държави: Киев и Болгар.
В Хазария след смъртта на
Бег Иляс надмощие в държавното управление получава Бег Арслан. Чрез заговор
Исхак е убит. “...Бег Арслан, стремящ се към неограничена власт...разгромили
щаба на Каган Исхак и го убили заедно с еврейските наставници...”/том І. стр.стр.49/.
Бег Арслан въздигнал на неговия трон синът му,
Бакчуар.
КАГАН БАКЧУАР
СИН НА ИСХАК
885-
“...Никой не знаел към коя
вяра принадлежи новия каган...това дало възможност на Бег Арслан да се
представя ту като приятел на мюсюлманите или като приятел на християните, а
също и на юдеите – в зависимост от обстоятелствата – и правело неговата власт
/на Арслан / устойчива...Той не преставал да полага усилия да нанесе вреда на
Кара-България...в 912 година хазарите на Арслан в съюз с тюркмените нападнали
Болгар...”/том І. стр. 49/.
За Каган Бакчуар, сънът на
Каган Исхак, липсват други известия, което означава, че той е останал скрит или
поставен в затвор от военната върхушка на Хазария и еврейските първенци имащи
достъп и влияние до военното управление на държавата Хазария, която възприела
политика – ВАСАЛИТЕТ СПРЯМО САМАНИДИТЕ, РАЗЧИТАЙКИ И НА ВОЕННА ПОМОЩ. След
разцепление във военната върхушка на Хазария се появява нов властови център с
предводител Бег Моджар.
В периода на така наречената
“Железо-знаменната война”, Бег Арслан е убит от Куманите, при атаката им в град
Самандер.
Бег Моджар поставил за нов
каган на Хазария – ЮСУФ.
КАГАН ЮСУФ =ЙОСИФ.
“ПРИНЦ” ОТ НЕИЗВЕСТЕН
ПРОИЗХОД.
918-944
·
Бег Арслан всякога се стараел да има под ръка колкото се може повече принцове за
своите хитроумни игри...той извикал при себе си младите Алан и Юсуф=Йосиф и им заявил : Вие сте братя близнаци и аз мога
незабелязано от всички да ви заменя на престола и въобще да правя с вас каквото
си искам. Така, че служете ми верно, а иначе ще гниете живи в затвора...Главната
грижа на Бег Арслан след “Железознаменната война” е да откупи пленения Алан,
който не искал да го замени за коварният Юсуф=Йосиф. /том І. стр. 56/.
·
Юсуф=Йосиф с помоща на Кара-Българската
войска на Мала ОВЛАДЯЛ
ХАЗАРСКИЯ ТРОН, а Алан избягал в Болгар. С
разрешението на Кана /Мохамед 943-976, внук на Алмиш от род Дуло/ той избрал своето
местопребиваване в Банджу, където имало много хазарски бежанци и град-селище Хазар. /том І. стр.83/.
·
Бег Моджар поставил за каган ЮСУФ=ЙОСИФ, а
Алан поставил в ЗАНДАН! /том І. стр.61/.
·
Има сведения, че Юсуф=Йосиф бил
сластолюбец и имал харем. /том І. стр.93-94/.
·
Куманите на Юсуф=Йосиф издирвали в Хазария
и убивали намясто всеки възможен претендент за каганския престол...убили и
синът на Бег Моджар, Мухтасар, който бил мюсюлманин и побратим на Алан. Това
злодеяние предизвикало недоволство сред
хазарските буртаси и бурджани. /том І. стр.86/.
·
Тогава Саманидите, опасявайки се от присъединяването
на Хазария към България поставили за каган Узбек
КАГАН УЗБЕК
СИН НА БЕГ МОДЖАР
944-966
·
Майката на Каган Узбек е дъщеря на
тюркменския хан Курук служащ на Саманидите. /том І. стр.86-87/.
·
В 964 г. Емир Талиб /Волжка България/ и
Угор Борис = Светослав /Кивското княжество/ сключват договор за превземането на
Хазария. Съгласно договора, при войната на Светослав с Византия, Талиб оказал
военна помощ като изпратил българският флот в 969 г. да атакува Константинопол,
а след това, поради засада на византийския флот в Азовско море, на българския
флот се наложило по обходен път през Средиземно море и Северно море да се
завърне в Прибалтика. В Магрип, те получили съобщение за помощ от арабите в
Испания. Битката между кръстоносците и войните на исляма, с участието на
български моряци и наети на служба скандинавци /викинги/ завършила с победа за мюсюлманите. /том
ІІ. стр.36/.
ИСПАНИЯ-969.
·
През лятото на 966 година Угор
Борис=Светослав влязъл с войските си в хазарската столица. При неговото
приближаване немного останалите там жители избягали заедно с Каган Узбек на
кораби в Хорасан и Бухара. /том І. стр.98/.
ГЕРБЪТ НА УГОР БОРИС=СВЕТОСЛАВ ОТ РОД ДУЛО
·
Узнавайки за Договора и военните
споразумения между Емир Талиб, който впоследствие става Кан Талиб /967-981/ и Угор Борис= Княз Светослав /945-972/,
еврейте напускат територийте в Северното причерноморие и бягат към Юг и
Югоизток т.е. при Саманидите в основните търговски центрове Багдад, Самара и
Бухара. /том ІІ. стр.35/
ТУК СЕ НАЛАГА ДА ОТБЕЛЕЖИМ И ПОДЧЕРТАЕМ,
ЧЕ ТАЛИБ И СВЕТОСЛАВ СА ОТ РОД
ДУЛО
·
В 969 г., когато Угор Борис=Светослав
загубил войната в Дунавска България, Талиб въвел в Хазария българските войски /
Волжка България/. Завземането на Хазария минало безпрепятствено...и тя била
присъединена към България. /том І.стр.100/.
·
Неудачната морска експедиция за
превземането на Константинопол в 967 г. не обезукоражила Талиб. Той възложил на
своя военноначалник Селеджук с армия от българи и тюркмени да овладеят Мала
Азия и Константинопол./том ІІ.стр.36/. Главната цел на Кан Талиб от род Дуло е
да възстанови древната Северна търговска магистрала, която в различните епохи е
имала различни наименования : “Пътят на летящите коне”, “Пътят на солта”,
“Пътят на коприната”, “Янтарният път” и др. За тази Северна търговска
магистрала между Римската империя и Сарматите=Българите са водени многовековни сражения,
КОИТО В РЕЛЕФИ СА ПРЕДСТАВЕНИ НА ТРАЯНОВАТА КОЛОНА . РИМ.
ОТ ГОРЕПРЕДСТАВЕНИТЕ
ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ И ДАННИ СЕ ВИЖДА, ЧЕ НЕ СА СЪЩЕСТВУВАЛИ ВЛАДЕТЕЛИ НА ХАЗАРИЯ
С ИМЕНА: ОБАДИЯ, ЕЗЕКИЯ, ХАНУК, ЗАБУЛОН, НИСИ, МЕНАХЕМ,
ВЕНИАМИН И АРОН.
ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ
ТАКА НАРЕЧЕНОТО “ПИСМО НА ЙОСИФ” Е КЪСНО СЪСТАВЕН ФАЛШИФИКАТ.
САМО ТРИ ОТ
СПОМЕНАТИТЕ В “ПИСМОТО НА ЙОСИФ” ИМЕНА РЕАЛНО СА СЪЩЕСТВЕВАЛИ. ТЕ СА СЛЕДНИТЕ:
КАГАН БУЛАН
/759-805/
Син на Барджил
КАГАН МАНАС
/839-858/
Син на Урус
КАГАН ИСХАК
/858-885/
Син на Манас
Проследявайки
родословието им прави впечатление, че тримата владетели не са от еврейски
произход и само Булан е свързан с «бухарската еврейка...истинско страшилище»,
жената на Каган Айбат /683-700/. Той е нейн внук. При управлението на неговия
баща, Каган Барджил /745-759/,син на еврейката, мюсюлманите в Хазария били
принудени да приемат юдейска вяра. При управлението на Каган Булан този процес
на насилствено налагане на юдейската религия още повече се задълбочил и довел
до разделение на хазарите на бели и черни. Бели хазари са тези, които приели
юдейската религия, а Черни хазари са тези, които отстоявали старата
сарматската=българската религия, вярата в бог Тангра. Това разделение довело до
миграция на голяма част от така наречените «черни хазари».
Верското
противопоставяне в Хазария довело до противопоставяне, бунтове и войни и в
другите части на Старата Велика България.
Една от главните причини
за това е не само насилствената промяна на религията на управляващата върхушка,
но и изменението на морала. Примери в това отношение са следните :
БУЛАН УБИЛ БАЩА СИ БАРДЖИЛ!
БЕН АМИН УБИЛ БАЩА СИ
БУЛАН!
КАРАК УБИЛ БРАТ СИ БЕН
АМИН!
МАНАС УБИЛ БАЩА СИ УРУС! и т.н.
Според чл.41 от старият
Сармарматски=Български закон «ТОРЕ» извършителят на такова престъпление се
поставя завързан ... и го убиват със стрели.
Тук привеждаме част от
изследването на Луг Вран, което напълно съвпада с гореизложените събития и факти за ролята и значението на
Юдейството за ликвидацията на Хазария и на Старата Велика България, а съответно
и на древната история на Русия, Украйна и на Дунавска България.
«Иудейская
система -- единственная суперпаразитическая из всех паразитических
систем.
Система
развилась как отражение реальности, в которой народы ведут счёт родства по
отцу. К этому замку подобрали ключ, лёгший в основу паразитической
суперсистемы, -- счёт родства по матери (в
какой-то другой реальности и Система стала бы другой, скажем, в мире народов с
материнским родством Система использовала бы ключ отцовского
родства). Классическая схема действия этой отмычки проста: иудеи выдают дочерей
за сыновей местных властителей или банкиров и в лице внуков получают на
хозяйском троне (у руля финансов) галахически кашерных иудеев. Причём кашерные
иудеи, оседлавшие аборигенов, признаются последними за своих -- по отцу. Так
действуют одновременно отмычка и маскировка, без которой Система немыслима.»
Фалшификаторът на «писмото на
Йосиф», очевидно е съзнавал различието между Сарматския=Българския закон и морал и затова е
изрично добавил следния текст :
«Все мы - царь, сын царя. Чужой не сидит на
престоле наших предков, но [только] сын садится на престол своего отца. Таков
наш обычай и обычай наших предков".».
В нашето изследване : «Римската
империя и Сарматите=Българите в периода І в. пр.н.е. –V в. от н.е.» стигнахме
до изводи, че главната причина за тези многовековни войни са Северните
търговски магистрали за търговски обмен между ИЗТОК И ЗАПАД, между АЗИЯ И
ЕВРОПА.
Според нас, това е главната причина
за съсредоточаването на еврейските интереси в Хазария. Римската империя не е
била в състояние да победи Сарматите=Старите Българи=предците на Русия и
Украйна. По-късно, обаче ги победил Еврейският Червей, който прониква в
ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА!
Легионите на Римската империя не
постигнали успех, защото им се противопоставили над 220 000 бронирани
конници, но Еврейският червей успял!
Свъзано с ЧЕРВЕЯТ ЗЛАТОТЪРСАЧ отново
се налага да цитираме ЛУГ ВРАН:
“Жёлтый Дьявол творит свою волю среди людей посредством неких Альраунов
-- злобных карликов, подчиняющих людей чудовищу. Покорённые люди мечтают об
одном: копить золото во славу его страшного духа -- и ради этого готовы
совершить любые злодеяния. Люди, порабощённые Альраунами, уничтожают других и
гибнут сами; Альрауны же, получив горы золота, также погибают, притянутые к
нему узами испепеляющей страсти».
К концу XI в. еврейские
общины Германии чуть было не постигло поголовное истребление из-за массовой
истерии, сопровождавшей Первый
крестовый поход 1096 г.
Ф.
Баркер описва следната ситуация :" Евреи Рейнской области угодили как раз
в этот "давильный пресс" и едва в нем не погибли. Хуже того, их тоже
поразила массовая истерия, правда иного свойства, - самоубийственное
стремление к мученичеству. По словам еврейского хрониста Соломона бар Симона,
признанного достоверным источником (12; IV; 97), евреи Майнца, столкнувшись с
выбором между крещением и смертью от рук толпы, подали пример другим общинам,
решившись на коллективное самоубийство (12, IV; 104): "Подражая
готовности Авраама принести в жертву Исаака, отцы убивали детей своих, мужья -
жен. Эти сцены неописуемого ужаса и героизма развертывались в ритуальной
форме, с помощью жертвенных ножей, наточенных в соответствии с иудейским
законом. Иногда мудрецы общины, наблюдавшие за массовым жертвоприношением, последними
расставались с жизнью, накладывая на себя руки... В охватившей всех массовой истерике, освященной
желанием религиозного мученичества и надеждой на награду на том свете, ничто не имело
смысла, кроме стремления уйти из жизни не от руки безжалостного врага, поэтому
неизбежная альтернатива - смерть или принятие христианства - решалась только
первым способом".
Ритуалните жертви на
ИСТЕРИКАТА
СВЪРЗАНО С РИТУАЛНИТЕ
ЖЕРТВИ И ИСТЕРИКА
ГОРЕПОСОЧЕНИЯТ АРТЪР
КЕСТНЕР
НЕ ПРАВИ НИКЪКЪВ
АНАЛИЗ КОИ СА ТЯХНИТЕ РОДСТВЕНИЦИ: ПОДБУДИТЕЛИТЕ НА ТОВА АНТИЧОВЕШКО ЗЛОВЕЩО
ДЕЛО
И КОИ СА МАРОДЕРИТЕ НА ЕВРЕЙСКАТА
ОБЩНОСТ,
КОИТО СА СЪБРАЛИ ЗЛАТОТО НА ЖЕРТВИТЕ!?
Ритуалните жертви и истерика сякаш имат
нещо общо със зародилите се в сегашното съвремие ХХІ век/ форми на тероризъм!?
ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ДОСТАТЪЧНО
ИЗЯСНЕН ОТ СЪВРЕМЕННАТА НАУКА
РОЛЯТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВРЕЙСКИЯ ФАКТОР
/В ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТ/:
ЗА ЛИКВИДАЦИЯТА НА ДРЕВНАТА
ДЪРЖАВНОСТ ИДЕЛ, ВЕЛИКАТА ДЪРЖАВА НА САРМАТИТЕ И СТАРАТА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ
/В СЪВРЕМЕНЕН
ИСТОРИОГРАФИЧЕСКИ АСПЕКТ/:
ЗА ФАЛШИФИКАЦИЯТА НА
ИСТОРИЯТА НА РУСИЯ, УКРАЙНА, БЪЛГАРИЯ И ДРУГИ ДЪРЖАВНОСТИ
ОСТАВА НЕЯСНО ОТ КЪДЕ И КОГА ЕВРЕЙТЕ СИ ПРИСВОЯВАТ
СТАРИЯ ЗНАК-СИМВОЛ НА БОГ ТАНГРА?
- И СЪВПАДЕНИЕТО В
ИМЕНАТА НА ОСНОВНИЯ ЗАКОН НА
БЪЛГАРИТЕ «ТОРЕ» И ЕВРЕЙСКОТО «ТОРА» ?
- КАКТО И
НА СЪВПАДЕНИЕТО НА НАИМЕНОВАНИЕТО НА ДРЕВНИЯТ БЪЛГАРСКИ ВЪРХОВЕН ОРГАН “КИНЕШ” И ЕВРЕЙСКИЯТ “КНЕСЕТ”?
ДЪРЖАВАТА НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ
В процеса на направените от нас почти 40
годишни изследвания и графичен анализ на писмените знаци на Старите Българи и
реформата им в средата на ІХ в., се наложи да изясним редица исторически
обстоятелства. Главен приоритет в този процес имаха археологическите факти.
Бяха взети под внимание становищата на техните откриватели. Допълнителен фактор
и анализ, съпоставка на достъпни източници, бяха писмените исторически сведения
съобразени със скалата за физическото понятие за времето и трансформациите на
стария текст в нашето съвремие.
За наша изненада стигнахме до факти и
заключения, че голяма част от историята на Българите е заличена или
фалшифицирана!
Като особено важен източник за
възстановяването на истината за нашите предци Българите, намираме издадената в
Оренбург, Русия, тритомна история “Бахши Иман. Джагфар тарихы /историята на
Джагфар/. Български летописи. том І, 1993; том ІІ, 1994 и том ІІІ, 1997 г.
Главна цел на нашето изследване бяха
писмените знаци на Българите, но се оказа, че те не могат да бъдат разглеждани
и анализирани откъснато и изолирано от времето и историята на техните носители,
Българите и тяхната държавност. Затова ние тук си позволяваме, макар и в
най-общи черти да възстановим някои от принципите на тази държавност.
В българската историография
тук-таме се споменава за законите на Кан Крум /802-814 г./. Липсват обаче
детайлите и анализ, както на неговото законодателство, така и на старата
религия на Българите. В том ІІІ на Българските летописи /стр.111-124/, намираме
сведения за религиозната митология, обрядите и основните закони на старите
Българи, записани във времето на Кан Урус Айдар /805-855 г./, владетел на
Киевско-Волжка България. Има основание да се приеме, че те са еднакви и в
Дунавска България. От прил.І.8. се вижда, че майката на Кан Урус Айдар е сестра
на Кан Крум, а неговият син Будим е първият по държавна власт след Айдар,
тархан на Ак-Урус, прил.ІІ.16. Записът на тези сведения е направен преди 840-та
година, от държавният секретар Шамс.
Според
чл.10. и чл.11.от основният закон “Торе” върховният управленчески орган на
българската държава е “Кинеш” т.е. демократично избрано Народно събрание в
което броят на избраните представители не надвишава 500 народни представители. Този
орган избира упълномощени представители, изпълняващи функциите на съдебна
власт. Върховен изпълнител на властта в държавата е Кана Сюбиги, който получава
тези права и задължения по родово наследие. Нарушаването на това родово
наследие не се допуска, освен при изключителни случаи. В изпълнение на своите
права и задължения Канът разполага с Правителство от 30 боляри от които 12 са
“велики” и изпълняват функциите на оперативен съвет, отговорност за съответните
региони от Държавата и за осъществяването на необходимите действия. Канът е
върховен военен, съдебен и религиозен предводител. За измяна на Държавата или
на Религията всички са равноотговорни и според чл.8. подлежат на смъртно
наказание не само те, а и най-близките им родственици. Такива случаи намираме
при Кан Гостун= Кущан=Гордас от род Ерми /527-528/, който е убит заради опит за
подмяна на старата религия с християнство и Кан Сабин /764-765/, който за да се
спаси от тази санкция избягал с близките си в Константинопол. Логично е да се
мисли, че и в двата горецитирани случая решението за санкция е право на
Кинешът=Народното събрание. Други аналогични сведения за ролята и значението на
този върховен орган в управлението на държавата на Българите са следните:
-
“…Кан Чиляр, син на Кан Кубан /152-146
г.пр.н.е./ бил свален от престола…”. /том ІІІ.стр.88/.
-
“…Кан Алан, внук на Кан Кубан /140-107
г.пр.н.е./…след 6 години разпокъсаност на държавата отново я обединил…” .
Текстът на стр.88 дава основание за тълкуванието, че това е станало след
сериозни промени в състава на основният държавен орган “Кинеш”.
-
“…Кан Артан, син на Кубар… забранил
търговията...неговото управление било жестоко и разбойническо, поради което го
намразили…загинал в 150 г.от н.е. при единолично сражение /по настояване на
българските тархани и дори и неговата сестра/ с наетият от него на българска
служба хунски военноначалник Агарджа…сестрата на Кан Артан, след неговата
смърт, се омъжила за Агарджа, а българските тархани го провъзгласили за Кан…”
/том ІІІ. Стр. 89-90/. Така възникнало
началото на родът Дуло. След този брак, представители на хунски родове добиват
правото на участие със свои представители в основния държавен орган на
Българската държава- “Кинеш”. Следи от това тяхно право намираме в текста на
чл. 10. записан в първата половина на ІХ в. по времето на Кан Урус Айдар. Следи
от този принцип откриваме и в сведението на византийския хронист Никифор
относно събитията в Дунавска България свързани със смъртта на Кан Телец
/762-764/. /прил.І.1/. Подобно право на участие с представители в управлението
на Българската държава, значително по
рано /ІV в.пр.н.е./ от Хуните са имали родови представители на Масагетите.
Има доказателства, че дори и след смяната на старата религия на
разделената Българска Държава /Старата Велика България/, основният държавен
орган за управление по древни традиции е “Кинешът”= Народният събор=Народното
събрание. Доказателство за това са сведенията за Кан=Княз Борис, когато той е
вече бивш владетел на Дунавска България и е
предал държаваната си отговорност на своя син Владимир.
-
В 893 г. бившият владетел на Дунавска
България Кан=Княз Борис/842-889г./, чрез решение на “Народният
събор”=”Кинеш”=Народно събрание, свалил от държавна власт и отговорност своят
първороден син Владимир.
Има легенди, че
наказателната санкция спрямо Владимир не е била смъртна присъда, а Той е лишен
от зрение чрез избождане на очите заради опит да възстанови старата религия на
Българите.
До тук само частично представихме:
Устройството, ролята и значението на върховния
управленчески орган на Българската държава.
Според Българските летописи тази практика за управление на Държавата
намира приложение около 16 хилядолетия и е модел и пример за поредица
възникнали и отминали във времето други държавности и цивилизации, които в
нашето съвремие са представени чрез археологически артефакти, писмени знаци и
писмени източници.
Моделът за върховно управление би могло да бъде сравняван с Ареопагът
на Гърците или Сенатът на Римляните. В нашето съвремие, би могло да се сравнява
с т.н. “парламентарна монархия” със следните различия:
КАНАС ЮВИГИ
Задължително е от
древният управленчески родов корен на Българите.
Единствените изключения са Агарджа и Баламбер,
които са от хунски произход, но бръкът им с български принцеси е сключен и
утвърден от законо и демократично избрано Народно събрание съгласно чл.10.от
закона=конституцията “Торе”.
КАНАС
ЮВИГИ=ИМПЕРАТОР
Изпълнява решенията на “Кинеш”=Народното
събрание=Сенат, но при извънредни ситуации има права и задължения за
самостоятелни решения. Това обстоятелство е регистрирано от поредица
византийски и латински хронисти във фразата : “…господарят на Българите…”.
За самостоятелните решения Канът е давал отчет
пред Кинеша.
Според закона Торе:
-
Чл. 13.
“…неговите синове от наложниците не принадлежат на царския род, а на родът на
техните майки.”.
-
Чл. 16.
“…има право да взема данък 10% от търговците…”
При военни отбранителни или нападателни
действия Канът е главнокомандващ и е длъжен да спазва, както и да контролира
спазването на следните принципи:
-
Чл. 37.
“...пленените не подлежат на убийство...”
-
Чл. 36.
“...телата на загиналите велики войни на противника вътре в границите на
Държавата, не бива да се заравят в земята, защото техните души ще останат на
нашата земя и ще ни отмъстят...техните тела трябва да се изгарят...”.
Като върховен съдия Канът разглежда и взема
решения по дела, свързани с нарушения на
договорите за междудържавните отношения, както и спрямо несправедливо издадени
присъди от упълномощените съдии.
-
Чл. 52.
“...Ако някой чуждоземен владетел откаже да плати на Българската държава
данък...Канът има право да употреби сила...”.
-
Чл. 53.
“... Ако някой избяга от Даржавата в друга страна, то за това се наказват
охранителите на този участък от границата...”.
Като върховен религиозен водач Канът
възглавява народните молебени към Тангра.
-
Чл. 30.
“...преди битка се извършва молебен към Тангра...след успешна битка се извършва
благодарствен молебен...”
ОБЩЕСТВОТО
При
своето пребиваване в столицата на Кан Атила от род Дуло /434-453/ в Панония,
летописецът на тази епоха Приск казва за него следното: “...крупен държавен
деятел извършил велики дела...”. Както Приск, така и други негови съвременници,
констатират, че в държавата на Кан Атила /Тохол= АвеТохол/ няма робство и тежки
данъчни задължения и че чужденците могат да живеят спокойно, а различните
вероизповедания не са подложени на преследване. В най-общи черти това означава,
че не е имало кражби, насилия и разбойничество.
Как е
било осигурено обществото в Държавата от такава опасност?
За неговия родственик, също от род Дуло, Кан
Крум, в историографията почти имагинерно се споменава за неговите строги
закони. Не са за пренебрегване и фактитите, че преди да поеме държавната
отговорност, Кан Крум идва от региона на Панония, а синът му Будим е първи
държавен ръководител /урус тархан / на зет му Кан Урус Айдар от род Дуло.
В българската историография битува твърдение,
че Кан Крум е водил войни срещу Аварите...и ги покорил! В нашето изследване
установихме, че Крум, син на Кан Азан=Асен Тукта и внук на Аварския Каган Улаг
е нелогично да води война срещу войските на своя дядо. Логиката и фактите
сочат, че първите войни с участие на Крум Велики са срещу агресията и войските
на Карл Велики в региона на Панония.
Законите във времето на Кан Атила, Кан Урус
Айдар, и Кан Крум, които гарантират необходимия ред и спокойствие на обществото
в българската държава са много по-древни и са строго спазвани в продължение на
хилядолетия. Тук цитираме част от тях, които засягат обществото в Българската
държава.
-
Чл. 44.
“...крадецът се осъжда да върне окраденото в десеторен размер. Ако той не е в
състояние...се взема от близките му родственици...”.
-
Чл. 45.
“...ако на крадецът му е първи път, освен върнатото в десеторен размер, той е
длъжен да се закълне, че вече няма да краде. Ако му е за втори път, освен
върнатото в десеторен размер му се отрязват носа и ушите и се подлага на бой
като безчестен човек...ако бъде заловен в кражба трети път...освен горните
наказания му се пречупват краката...”.
-
Чл. 38.
“...убийците се предават на рода на убития, а те сами решават да го убият ли
или да му позволят да живее срещу откуп...откупът за убиец мъж е 1000 овце или
100 камили или 300 коня, а за убиец жена, два пъти по-малко...”.
-
Чл. 39.
“...ако убийството е извършено чрез отравяне...с отровителите се постъпва както
с убийците...и ако е чрез вино се унищожават лозята на убиецът...ако е чрез
месо се унищожават и животните на убиецът...”
-
Чл. 41.
“...на убиец на свойте родители или близки родственици...не се разрешава
откуп...него го убиват връзан... със стрели...”.
-
Чл. 51.
“...Бременна жена се освобождава от наказания...”.
За правилата на поведение в обществения живот
в Държавата на Българите немаловажно значение имат и следните клаузи от закона
“Торе”:
-
Чл. 25.
“...във всички случаи трябва да бъде даден откуп за невестата, даже и ако тя е
взета насила...ако при нейното похищение...някой от похитителите е убит...
никой не носи отговорност”.
-
Чл. 32.
“...Войн, проявяващ неуважение към своето оръжие, се лишава от него”.
-
Чл. 32.
“...Войните призовани на сбор, които се явят в непълно въоръжение и не
изпълняват заповедите...или побегнат от полесражението, се наказват от своите
военноначалници”.
-
Чл. 55.
“...Ако някой се опита да избегне присъденото му наказание ... го убиват “.
-
Чл. 51.
“...Жена, имаща деца, при раздяла на имуществото получава не само своята част,
но и частта на децата...бащите на децата могат да бъдат различни, но майката е
една. Нека децата не забравят това и да се поклонват на майката преди да
приветстват бащата”.
Според споменатите по горе Български летописи,
още през десетото хилядолетие преди новата ера е имало графичен знак на бог
Тангра. Това е по времето на българският владетел Улят /Лут/, том ІІІ.
стр.82.
Този знак е изглеждал така:
Знак на Бог Тангра
Освен
него, според същия източник, те са имали и знак-герб на българската държава,
Идел, изобразяващ основния покровител Алп Бури. В различните фази на развитие
на българската държава гербът е имал следните графични варианти:
Знак- герб на Българската Държава
Графичната форма на втория и третия варианти
съвпадат с формата на знак № 67 от таблица №1 с фонетично звучене АН. Същият знак е запазен и в Кирилицата, под
название АСЪ, а също и в модифициран вид в Глаголицата. Неслучайно знакът
присъства и в монограмите върху пръстените на Кан Кубрат.
В
периода на първото хилядолетие пр. н.е. и първото хилядолетие от н.е. Държавата
на Сарматите=Българите е модел и пример за морал, закон и организация на
възникналите в този период други държавности.
От
останалите в началото на ХХІ век държавности това са: РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
РЕПУБЛИКА РУСИЯ, РЕПУБЛИКА ФРАНЦИЯ, РЕПУБЛИКА УНГАРИЯ, РЕПУБЛИКА УКРАЙНА,
РЕПУБЛИКА БЕЛОРУСИЯ, и др., които все още не са поразени от вируса на
БУХАРСКАТА ЕВРЕЙКА.
ГЛАВНИТЕ
ЦЕЛИ НА “ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА” СЕГА СА РУСИЯ И САЩ.
НЕОБХОДИМИ СА ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ В УСТАВА НА
ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ, КОИТО: ДА ГАРАНТИРАТ БАЛАНСИРАНО НАБЛЮДЕНИЕ
И КОНТРОЛ НА КОРЕКТНОСТТА НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ДАННИ; ДА СЛЕДЯТ ЗА ХАРАКТЕРА И
СЪЩНОСТТА НА РЕЛИГИИТЕ И ИНФОРМАТИКАТА И ДА ПРЕДВИДЯТ НЕОБХОДИМИТЕ МЕРКИ СРЕЩУ ТЕХНИТЕ
СРЕДСТВА ЗА АНТИХУМАННИ ПОДБУДИТЕЛСТВА.
ИЗМЕНЕНИЯТА И ДОПЪЛНЕНИЯТА В УСТАВА НА ООН ДА
ГАРАНТИРАТ ПРАВОТО ЗА ЗАПАЗВАНЕТО НА ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ, ТРАДИЦИИ И КУЛТУРА НА
ОБЕДИНЕНИТЕ ДЪРЖАВИ, НАЦИИ, КАКТО И НА ТЕХНИТЕ РЕГИОНАЛНИ ОСОБЕНОСТИ И ЕТНОСНИ
МОДИФИКАЦИИ.
ДА НЕ СЕ ПРОПУСКА ГЛАВНИЯТ ФАКТОР:
“НАЦИОНАЛНАТА
ИДЕНТИЧНОСТ” ДА БЪДЕ ЗАЩИТЕНА ОТ “ГЛОБАЛИЗМА” НА ЗЛОВРЕДНИ ВЛИЯНИЯ И ДЕЙСТВИЯ.
ДА
БЪДЕ ПРЕОДОЛЯН И ФАКТОРЪТ ОТ ЕВРЕЙСКОТО СКИТНИЧЕСТВО И АНТИНАЦИОНАЛЕН ГЛОБАЛИЗЪМ.
И НЕКА
НЕ СЕ ПОВТАРЯ И МУЛТИПЛИЦИРА ПРЕЗ ХХІ ВЕК СЪДБАТА НА ИЗЧЕЗНАЛАТА ПРЕДИ ДЕСЕТ
ВЕКА ДЪРЖАВА!
ХАЗАРИЯ
НЕКА ЧОВЕШКИЯТ РОД ПРЕОДОЛЕЕ САТАНАТА
АUTHОR: BONO SHKODROV -1994
БОНО
ШКОДРОВ
Роден на 09.07.1935 г.
ХУДЖЕСТВЕНО ТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ:
А. Дизайн в областа на: градоустройството,
машиностроенето, електрониката, приложната графика – реализирани 835 проекта.
Б. Живопис и графика в периода 1960-2005 –
създадени над 10 000 творби.
НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ:
“ПИСМЕНИТЕ
ЗНАЦИ НА БЪЛГАРИТЕ – РЕТРОСПЕКЦИЯ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА”,”ЛЕТОПИСИТЕ-КРИТИЧЕН
АНАЛИЗ”, “СТОЛИЦИТЕ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ” и др.
http://balgarite.interbgc.com/
http://www.bulgaria88.narod.ru/shkodrov1.htm
http://bulgaria88.narod.ru/vladeteli.html
http://www.mesogaia-sarmatia.narod.ru/kushan.htm
http://bulgarile.narod.ru/istoria/duna1.htm
http://www.bulgaria88.narod.ru/ Сравнителен анализ на руски и
български летописи.
СЪДЕБЕН
ЗАСЕДАТЕЛ
КЪМ ВЪРХОВЕН
СЪД- НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
ИЗБРАН ОТ
ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
